9 нояб. 2017 г., 16:57

До огнището

1.6K 12 22

Малка къща, невзрачна почти,

до чешмата на стария път,

с поолющени, бели стени –

до оградата, рози цъфтят!

 

Този дом бе изпълнен с любов –

дребен старец и бяла старица!

Споделили един цял живот,

всеки ден, всеки миг се обичат!

 

Върху масата – светла покривка

с избродирани, жълти листа,

на перваза – цветна усмивка,

всъщност, ваза с градински цветя!

 

До огнището в топлата стая

с аромат на чай в утринта,

съхранили доброто, те знаят, 

пак ще бъде прекрасен деня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, приятели!
  • До огнището
    две усмивки
    две щастливи сърца
    къщата малка
    но рози цъфтят
    и няма тъга.
    Стих пропит с аромата на градински цветя.
    Поздравление!
  • Красив стих, от чийто финал лъха една вечност... Поздрави, Руми!
  • Прекрасен стих, Руми! Ето в това се крие истински ценното в живота! Много ми хареса! Поздравявам те!
  • Топло и съкровено за скъпи хора!...
    Много ми хареса творбата ти, Руми!..
    Поздрави!...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...