Малка къща, невзрачна почти,
до чешмата на стария път,
с поолющени, бели стени –
до оградата, рози цъфтят!
Този дом бе изпълнен с любов –
дребен старец и бяла старица!
Споделили един цял живот,
всеки ден, всеки миг се обичат!
Върху масата – светла покривка
с избродирани, жълти листа,
на перваза – цветна усмивка,
всъщност, ваза с градински цветя!
До огнището в топлата стая
с аромат на чай в утринта,
съхранили доброто, те знаят,
пак ще бъде прекрасен деня!
© Руми All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
