9.11.2017 г., 16:57

До огнището

1.5K 12 22

Малка къща, невзрачна почти,

до чешмата на стария път,

с поолющени, бели стени –

до оградата, рози цъфтят!

 

Този дом бе изпълнен с любов –

дребен старец и бяла старица!

Споделили един цял живот,

всеки ден, всеки миг се обичат!

 

Върху масата – светла покривка

с избродирани, жълти листа,

на перваза – цветна усмивка,

всъщност, ваза с градински цветя!

 

До огнището в топлата стая

с аромат на чай в утринта,

съхранили доброто, те знаят, 

пак ще бъде прекрасен деня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели!
  • До огнището
    две усмивки
    две щастливи сърца
    къщата малка
    но рози цъфтят
    и няма тъга.
    Стих пропит с аромата на градински цветя.
    Поздравление!
  • Красив стих, от чийто финал лъха една вечност... Поздрави, Руми!
  • Прекрасен стих, Руми! Ето в това се крие истински ценното в живота! Много ми хареса! Поздравявам те!
  • Топло и съкровено за скъпи хора!...
    Много ми хареса творбата ти, Руми!..
    Поздрави!...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...