finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
7 ago 2009, 14:34

До прозореца

905 0 17

ДО ПРОЗОРЕЦА   

 

Един прозорец,

маса,

чаша,

стол...

И на прозореца си – на витрина...

Да беше вън – ще се почувстваш гол

и сякаш всеки може да те има...

Един прозорец...

Но не си отвън!

И всеки поглед в твоята витрина

не е отправен в теб, а като в сън

човекът е погледнал и отминал...

 

Един прозорец...

Пиеш

и мълчиш...

Безмълвен,

сам – на своята витрина.

Обръщаш се

и виждаш в две очи

как твоят образ просто е застинал...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0