До прозореца
ДО ПРОЗОРЕЦА
Един прозорец,
маса,
чаша,
стол...
И на прозореца си – на витрина...
Да беше вън – ще се почувстваш гол
и сякаш всеки може да те има...
Един прозорец...
Но не си отвън!
И всеки поглед в твоята витрина
не е отправен в теб, а като в сън
човекът е погледнал и отминал...
Един прозорец...
Пиеш
и мълчиш...
Безмълвен,
сам – на своята витрина.
Обръщаш се
и виждаш в две очи
как твоят образ просто е застинал...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
