7 авг. 2009 г., 14:34

До прозореца 

  Поэзия » Философская
689 0 17

ДО ПРОЗОРЕЦА   

 

Един прозорец,

маса,

чаша,

стол...

И на прозореца си – на витрина...

Да беше вън – ще се почувстваш гол

и сякаш всеки може да те има...

Един прозорец...

Но не си отвън!

И всеки поглед в твоята витрина

не е отправен в теб, а като в сън

човекът е погледнал и отминал...

 

Един прозорец...

Пиеш

и мълчиш...

Безмълвен,

сам – на своята витрина.

Обръщаш се

и виждаш в две очи

как твоят образ просто е застинал...

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??