Aug 7, 2009, 2:34 PM

До прозореца 

  Poetry » Phylosophy
690 0 17

ДО ПРОЗОРЕЦА   

 

Един прозорец,

маса,

чаша,

стол...

И на прозореца си – на витрина...

Да беше вън – ще се почувстваш гол

и сякаш всеки може да те има...

Един прозорец...

Но не си отвън!

И всеки поглед в твоята витрина

не е отправен в теб, а като в сън

човекът е погледнал и отминал...

 

Един прозорец...

Пиеш

и мълчиш...

Безмълвен,

сам – на своята витрина.

Обръщаш се

и виждаш в две очи

как твоят образ просто е застинал...

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??