Aug 7, 2009, 2:34 PM

До прозореца

893 0 17

ДО ПРОЗОРЕЦА   

 

Един прозорец,

маса,

чаша,

стол...

И на прозореца си – на витрина...

Да беше вън – ще се почувстваш гол

и сякаш всеки може да те има...

Един прозорец...

Но не си отвън!

И всеки поглед в твоята витрина

не е отправен в теб, а като в сън

човекът е погледнал и отминал...

 

Един прозорец...

Пиеш

и мълчиш...

Безмълвен,

сам – на своята витрина.

Обръщаш се

и виждаш в две очи

как твоят образ просто е застинал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...