До заник ще те забравят
Дяконе,
ще ме прощаваш -
пак при тебе поспирам.
От всички световни посоки
кръвта ми все твоята си избира.
Бях ви рекла, на тебе и Христа,
да си седите горе високо.
Тук ризите ви орезилиха
и без свян ги развяват жестоко!
Джингиби, ако не знаеш,
сега си герой, но във филмов сценарий.
Добре, че горе си нямаш кино -
изобщо няма да се познаеш.
Но ще познаеш всичките,
до един патриоти,
дето по холивудски печелят,
а нас мислят за идиоти.
Другото, то ти е известно-
манастирите са пазари,
търгуват любов и надежда,
и китайски пендари.
Господ поседя и погледа,
после разплакан си тръгна.
От сълзите му, Дяконе,
се срути не една къща.
Сега се давим в калта,
която сами сторихме,
ала няма кой да помага,
нали от душите си
Го прогонихме…
Беднякът,
даде и последната си риза,
вече кара на кредит,
и сам не си вярва, че ще устиска
на държавния рекет.
Свикна народът гол да си ходи,
докато министрите си гласуват
още пари -
ей тъй, за джобни.
Прощавай, Дяконе, много приказвах,
време е да те оставя…
Височайшите вече словоблудстват
за теб на парада.
Ти се успокой,
до заник, отново ще те забравят.
© Лъки Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ех Лъвче - Лъве! Колко си истинска!
-
Права си!
Поздрав, Лъки!
-
Много хубаво произведение, Лъки, толкова истини си надробила... Поздравления!
-
"Tи се успокой,
до заник, отново ще те забравят"
Така си е-помним за ден, а после си караме по-старому!Тъпчат, тъпчат народа!Дори Господ се разплака! -
Благодаря, че споделихте мнения за този свят ден, колеги.
Плочите не могат да затиснат този, който и днес буди българския дух.
"Но този народ, Дяконе,
в душата си
стори ти църква.
Името ти нощем шепти.
Кога надеждата му изтлява и свършва,
сили събира от дръзките твои черти."
/Думам ти, Дяконе"- Lucky/ -
Много точно - и директно..., въпреки всичко - този свят образ все още вълнува всички ни...!!!
-
Лъвче браво ти!!!
-
Горчиви истини споделяш, Лъвице! Навремето баща ми ми каза нещо, което запомних за цял живот. "Знаеш ли защо поставят паметни плочи на гробовете на революционерите?" - ме попита. И когато не можах да му дам смислен отговор на този въпрос, поясни: "За да ги затиснат и да не могат да възкръснат!" Днес виждам колко е бил прав всъщност. Дори и Левски - един свободен дух, който именно затова все още живее в паметта на хората, бе затиснат с паметни плочи и с паметници - измамно продължение във вечността. Защото всяка власт се страхува да не би да възкръсне. Или както пише Омир - троянците не смееха да се приближат до мъртвия Ахил.
Поздравление, Лъвице! Третото стихотворение посветено на Левски за днес е твоето.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
