До заник ще те забравят
Дяконе,
ще ме прощаваш -
пак при тебе поспирам.
От всички световни посоки
кръвта ми все твоята си избира.
Бях ви рекла, на тебе и Христа,
да си седите горе високо.
Тук ризите ви орезилиха
и без свян ги развяват жестоко!
Джингиби, ако не знаеш,
сега си герой, но във филмов сценарий.
Добре, че горе си нямаш кино -
изобщо няма да се познаеш.
Но ще познаеш всичките,
до един патриоти,
дето по холивудски печелят,
а нас мислят за идиоти.
Другото, то ти е известно-
манастирите са пазари,
търгуват любов и надежда,
и китайски пендари.
Господ поседя и погледа,
после разплакан си тръгна.
От сълзите му, Дяконе,
се срути не една къща.
Сега се давим в калта,
която сами сторихме,
ала няма кой да помага,
нали от душите си
Го прогонихме…
Беднякът,
даде и последната си риза,
вече кара на кредит,
и сам не си вярва, че ще устиска
на държавния рекет.
Свикна народът гол да си ходи,
докато министрите си гласуват
още пари -
ей тъй, за джобни.
Прощавай, Дяконе, много приказвах,
време е да те оставя…
Височайшите вече словоблудстват
за теб на парада.
Ти се успокой,
до заник, отново ще те забравят.
© Лъки All rights reserved.
