До заник ще те забравят
Дяконе,
ще ме прощаваш -
пак при тебе поспирам.
От всички световни посоки
кръвта ми все твоята си избира.
Бях ви рекла, на тебе и Христа,
да си седите горе високо.
Тук ризите ви орезилиха
и без свян ги развяват жестоко!
Джингиби, ако не знаеш,
сега си герой, но във филмов сценарий.
Добре, че горе си нямаш кино -
изобщо няма да се познаеш.
Но ще познаеш всичките,
до един патриоти,
дето по холивудски печелят,
а нас мислят за идиоти.
Другото, то ти е известно-
манастирите са пазари,
търгуват любов и надежда,
и китайски пендари.
Господ поседя и погледа,
после разплакан си тръгна.
От сълзите му, Дяконе,
се срути не една къща.
Сега се давим в калта,
която сами сторихме,
ала няма кой да помага,
нали от душите си
Го прогонихме…
Беднякът,
даде и последната си риза,
вече кара на кредит,
и сам не си вярва, че ще устиска
на държавния рекет.
Свикна народът гол да си ходи,
докато министрите си гласуват
още пари -
ей тъй, за джобни.
Прощавай, Дяконе, много приказвах,
време е да те оставя…
Височайшите вече словоблудстват
за теб на парада.
Ти се успокой,
до заник, отново ще те забравят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
