20 oct 2022, 19:21

Добре дошла моя есен...

  Poesía
743 3 7

Добре дошла, моя есен.

Посрещам те

със усмивка на зряла жена,

със очи, натежали от детството, отпечатано тъжно в калта.

Добре дошла, моя есен.

Намигам ти, по младежки навирила нос,

и през локвите ти прелитам,

с лекотата на бял албатрос.

Добре дошла, моя есен.

Не питам докога ще си с мене добра.

В разпиляното злато на дните ти ще пребъда.

Неродена мома.

С мека песен на плещи понесла

в бели менци,

вода от сълза.

Добре дошла, моя есен....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...