20 окт. 2022 г., 19:21

Добре дошла моя есен...

747 3 7

Добре дошла, моя есен.

Посрещам те

със усмивка на зряла жена,

със очи, натежали от детството, отпечатано тъжно в калта.

Добре дошла, моя есен.

Намигам ти, по младежки навирила нос,

и през локвите ти прелитам,

с лекотата на бял албатрос.

Добре дошла, моя есен.

Не питам докога ще си с мене добра.

В разпиляното злато на дните ти ще пребъда.

Неродена мома.

С мека песен на плещи понесла

в бели менци,

вода от сълза.

Добре дошла, моя есен....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...