Добре дошла моя есен...
Добре дошла, моя есен.
Посрещам те
със усмивка на зряла жена,
със очи, натежали от детството, отпечатано тъжно в калта.
Добре дошла, моя есен.
Намигам ти, по младежки навирила нос,
и през локвите ти прелитам,
с лекотата на бял албатрос.
Добре дошла, моя есен.
Не питам докога ще си с мене добра.
В разпиляното злато на дните ти ще пребъда.
Неродена мома.
С мека песен на плещи понесла
в бели менци,
вода от сълза.
Добре дошла, моя есен....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Георгиева Все права защищены
