Добре дошла моя есен...
Добре дошла, моя есен.
Посрещам те
със усмивка на зряла жена,
със очи, натежали от детството, отпечатано тъжно в калта.
Добре дошла, моя есен.
Намигам ти, по младежки навирила нос,
и през локвите ти прелитам,
с лекотата на бял албатрос.
Добре дошла, моя есен.
Не питам докога ще си с мене добра.
В разпиляното злато на дните ти ще пребъда.
Неродена мома.
С мека песен на плещи понесла
в бели менци,
вода от сълза.
Добре дошла, моя есен....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Георгиева Всички права запазени
