21 ene 2023, 9:55  

Додето спите 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
289 5 9

Излизам и ме гушва януари,
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън  по улиците стари.

 

Нехаен вятър тихичко нашари,
самотна локва. Нейде хукна пак,
от скука май се прави на глупак
и го прегръщам. С него сме другари.

 

А той  се прави на така зает,
вихрушки вдига, листите летят,
превиват се от кикот вън липите.

 

Добрият вятър, лудият поет,
от стихове създават този свят
и ви прегръщат с тях, додето спите.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 


 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??