21.01.2023 г., 9:55 ч.  

Додето спите 

  Поезия » Пейзажна, Философска, Друга
220 5 9

Излизам и ме гушва януари,
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън  по улиците стари.

 

Нехаен вятър тихичко нашари,
самотна локва. Нейде хукна пак,
от скука май се прави на глупак
и го прегръщам. С него сме другари.

 

А той  се прави на така зает,
вихрушки вдига, листите летят,
превиват се от кикот вън липите.

 

Добрият вятър, лудият поет,
от стихове създават този свят
и ви прегръщат с тях, додето спите.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??