Додето спите
Излизам и ме гушва януари,
объркан и безснежен е сирак,
тополите сънуват пухкав сняг,
дантелен сън по улиците стари.
Нехаен вятър тихичко нашари,
самотна локва. Нейде хукна пак,
от скука май се прави на глупак
и го прегръщам. С него сме другари.
А той се прави на така зает,
вихрушки вдига, листите летят,
превиват се от кикот вън липите.
Добрият вятър, лудият поет,
от стихове създават този свят
и ви прегръщат с тях, додето спите.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Една вулканично-рециидивистична прегръдка за всички ви.
