16 jul 2010, 10:58

Дори да се изкалям...

  Poesía
729 0 13

Живот като в бордей

Иди и го живей...

Ту блудкав ту горчив

И глупав и гневлив

Безплоден безполезен

Безцветен безсловесен

В тебе всаждам се

В тебе врязвам се

Живот вълнист

Живот на егоист

Безвкусен и тръпчив

Грешен въртелив

Живот длъжник

Изгнаник и мръсник

Като в предверие

Дължим доверие

На други вяра

За да ги изгаря

От някои вземам 

На друг заемам

И се извинявам

Не спирам зажаднявам

Не мога да избягам

Дори да се изкалям

Калта я свалям...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...