Jul 16, 2010, 10:58 AM

Дори да се изкалям...

  Poetry
726 0 13

Живот като в бордей

Иди и го живей...

Ту блудкав ту горчив

И глупав и гневлив

Безплоден безполезен

Безцветен безсловесен

В тебе всаждам се

В тебе врязвам се

Живот вълнист

Живот на егоист

Безвкусен и тръпчив

Грешен въртелив

Живот длъжник

Изгнаник и мръсник

Като в предверие

Дължим доверие

На други вяра

За да ги изгаря

От някои вземам 

На друг заемам

И се извинявам

Не спирам зажаднявам

Не мога да избягам

Дори да се изкалям

Калта я свалям...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...