22 jun 2021, 11:47

Доста 

  Poesía
363 0 12

Прибрах си реколтата беше ми доста.

Стоях край софрата с бездомници гости.

Летят зад стъклото разрошени птици,

кълват разпиляната, златна пшеница.

 

За всички намерих и зрънце, и дума.

Изпратих ги после в простори, по друми...

От тяхната радост в сърцето запазих

любов щом посееш, не жънеш омрази!

 

Спестено от бял ден не сложих за после.

Пир пищен ли иде, в оскъдица пост ли?

До другото лято, когато пак жъна,

щурец ли съм, мравка ли все ще осъмна.

 

 

21.06.2021

 

https://www.youtube.com/watch?v=l93abfW-Btk

 


Стихотворението е написано по клипа.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Стоях край трапезата
с другите гости.
Получих от всичко
и беше ми доста.
Летят край стъклото ...
  274 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??