28 jul 2023, 8:09

Достатъчно

  Poesía » Otra
930 4 12

Достатъчно от всичко взех.

Защо все още се оглеждам?

Витае в празното пространство дух,

но няма в него никаква надежда...

 

Присядам. В сянката на миналите дни.

За малко, уж, да се сбогувам.

А времето лети. Лети! Очаква ме.

Да се събудя.

 

Внезапно сепвам се.

С изтръпнали ръце,

оплели пръсти като храсталаци...

Щях някъде да ходя? Но къде!?

 

По дяволите слабият ми разум!

Усещам, знаеш ти, сърце...

Е, хайде, да вървим. Води!

През девет планини и равнини.

 

В безпътицата има винаги надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...