линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
Jul 28, 2023, 8:09 AM

Достатъчно

  Poetry » Other
925 4 12

Достатъчно от всичко взех.

Защо все още се оглеждам?

Витае в празното пространство дух,

но няма в него никаква надежда...

 

Присядам. В сянката на миналите дни.

За малко, уж, да се сбогувам.

А времето лети. Лети! Очаква ме.

Да се събудя.

 

Внезапно сепвам се.

С изтръпнали ръце,

оплели пръсти като храсталаци...

Щях някъде да ходя? Но къде!?

 

По дяволите слабият ми разум!

Усещам, знаеш ти, сърце...

Е, хайде, да вървим. Води!

През девет планини и равнини.

 

В безпътицата има винаги надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0