линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
Jul 28, 2023, 8:09 AM

Достатъчно

  Poetry » Other
927 4 12

Достатъчно от всичко взех.

Защо все още се оглеждам?

Витае в празното пространство дух,

но няма в него никаква надежда...

 

Присядам. В сянката на миналите дни.

За малко, уж, да се сбогувам.

А времето лети. Лети! Очаква ме.

Да се събудя.

 

Внезапно сепвам се.

С изтръпнали ръце,

оплели пръсти като храсталаци...

Щях някъде да ходя? Но къде!?

 

По дяволите слабият ми разум!

Усещам, знаеш ти, сърце...

Е, хайде, да вървим. Води!

През девет планини и равнини.

 

В безпътицата има винаги надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0