27 jun 2017, 20:15

Другарчета чудесни

1.2K 0 5

Не съм болен, но съм в треска.

Първолак ще ставам днеска!

Тупка радостно сърцето.

Първолак ще съм и ето –

нова униформа имам,

имам раничка любима.

А пък в нея, виж – букварче

ме очаква за другарче,

кани ме на път далечен.

Неразделни ще сме вече.

Но сега с букет е време

към школото да поема.

Прага му като прекрача,

вече ще съм първолаче!

 

Из новата ми книжка "Другарчета чудесни".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борко Бърборко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...