Другарчета чудесни
Не съм болен, но съм в треска.
Първолак ще ставам днеска!
Тупка радостно сърцето.
Първолак ще съм и ето –
нова униформа имам,
имам раничка любима.
А пък в нея, виж – букварче
ме очаква за другарче,
кани ме на път далечен.
Неразделни ще сме вече.
Но сега с букет е време
към школото да поема.
Прага му като прекрача,
вече ще съм първолаче!
Из новата ми книжка "Другарчета чудесни".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
