Дуалност

А може би съм мрак.

След мен душите

са обезобразени.

Опитат ли от мен -

се връщат пак

с желание

да ги погълна цели.

А може би съм страх.

Онзи там, от който вечно

се опитват да се скрият.

Но няма как;

Порочен кръг, тих ад,

живея в тях:

надълбоко скрита -

зад заключена врата,

чиято ключалка е разбита.

А може би съм глад.

Онзи, който винаги

ще иска още.

Пожелаха ме първи,

да откажа не беше вариант.

Сега от тях съм част:

храня се, спя, дишам, живея;

невъзможна съм за утоляване,

но пък дано успеят.