Дуалност
А може би съм мрак.
След мен душите
са обезобразени.
Опитат ли от мен -
се връщат пак
с желание
да ги погълна цели.
А може би съм страх.
Онзи там, от който вечно
се опитват да се скрият.
Но няма как;
Порочен кръг, тих ад,
живея в тях:
надълбоко скрита -
зад заключена врата,
чиято ключалка е разбита.
А може би съм глад.
Онзи, който винаги
ще иска още.
Пожелаха ме първи,
да откажа не беше вариант.
Сега от тях съм част:
храня се, спя, дишам, живея;
невъзможна съм за утоляване,
но пък дано успеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ