18.11.2025 г., 12:42

Дуалност

149 1 0

А може би съм мрак.

След мен душите

са обезобразени.

Опитат ли от мен -

се връщат пак

с желание

да ги погълна цели.

 

А може би съм страх.

Онзи там, от който вечно

се опитват да се скрият.

Но няма как;

Порочен кръг, тих ад,

живея в тях:

надълбоко скрита -

зад заключена врата,

чиято ключалка е разбита.

 

А може би съм глад.

Онзи, който винаги

ще иска още.

Пожелаха ме първи,

да откажа не беше вариант.

Сега от тях съм част:

храня се, спя, дишам, живея;

невъзможна съм за утоляване,

но пък дано успеят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чалъкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....