18 нояб. 2025 г., 12:42

Дуалност

151 1 0

А може би съм мрак.

След мен душите

са обезобразени.

Опитат ли от мен -

се връщат пак

с желание

да ги погълна цели.

 

А може би съм страх.

Онзи там, от който вечно

се опитват да се скрият.

Но няма как;

Порочен кръг, тих ад,

живея в тях:

надълбоко скрита -

зад заключена врата,

чиято ключалка е разбита.

 

А може би съм глад.

Онзи, който винаги

ще иска още.

Пожелаха ме първи,

да откажа не беше вариант.

Сега от тях съм част:

храня се, спя, дишам, живея;

невъзможна съм за утоляване,

но пък дано успеят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чалъкова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...