Nov 18, 2025, 12:42 PM

Дуалност

  Poetry » Other
150 1 0

А може би съм мрак.

След мен душите

са обезобразени.

Опитат ли от мен -

се връщат пак

с желание

да ги погълна цели.

 

А може би съм страх.

Онзи там, от който вечно

се опитват да се скрият.

Но няма как;

Порочен кръг, тих ад,

живея в тях:

надълбоко скрита -

зад заключена врата,

чиято ключалка е разбита.

 

А може би съм глад.

Онзи, който винаги

ще иска още.

Пожелаха ме първи,

да откажа не беше вариант.

Сега от тях съм част:

храня се, спя, дишам, живея;

невъзможна съм за утоляване,

но пък дано успеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чалъкова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...