11 sept 2018, 22:05

Дуел

  Poesía
681 0 7

Хамелеонската кожа

ми пасва

като ръкавица

на птица.

Пляс – и кръгове

в окото на небето.

 

В златна чаша –

златна глътка.

Уроците са горчиви.

От коя от мен

отпиваш?

 

4.09.2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Таня, не беше нарочно. Филмът много ми харесва и главният герой е очарователен. Но да не правя реклама.
  • Харесвам този стил на писане, Мария! Всеки стих може да съществува самостоятелно, и да казва много, но и в ансамбъл да стои на мястото си! Експериментирай по-често!
  • Аз пък си мислех, че пак съм преписала половината световна култура. Усмивка. Благодаря, Петър.
  • Интересно е, различно...
  • Само някой да не си помисли, че лирическата е с раздвоение на личността, или може би, с разбезкрайнение? "Дзен" звучението трябва да е от китайския сериал, който гледам в момента, става въпрос за "сватбено вино" и пътуване във времето. Намесен е и Индиана Джоунс с Граала, който не е златен, а дървен. Има и повей от руските поети от "Сребърния век". Въобще, май се е получила почти "дзен" манджа с грозде и "отсъстващи сакури". А може би натоварвам тези няколко реда с прекалено много смисъл, все пак ги написах за пет минути. Усмивка.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...