Дуел
Хамелеонската кожа
ми пасва
като ръкавица
на птица.
Пляс – и кръгове
в окото на небето.
В златна чаша –
златна глътка.
Уроците са горчиви.
От коя от мен
отпиваш?
4.09.2018
© Мария Димитрова All rights reserved.
Sep 11, 2018, 10:05 PM
Comments
Comments
-
Благодаря, Таня, не беше нарочно. Филмът много ми харесва и главният герой е очарователен. Но да не правя реклама. -
Харесвам този стил на писане, Мария! Всеки стих може да съществува самостоятелно, и да казва много, но и в ансамбъл да стои на мястото си! Експериментирай по-често! -
Аз пък си мислех, че пак съм преписала половината световна култура. Усмивка. Благодаря, Петър.
-
-
Само някой да не си помисли, че лирическата е с раздвоение на личността, или може би, с разбезкрайнение? "Дзен" звучението трябва да е от китайския сериал, който гледам в момента, става въпрос за "сватбено вино" и пътуване във времето. Намесен е и Индиана Джоунс с Граала, който не е златен, а дървен. Има и повей от руските поети от "Сребърния век". Въобще, май се е получила почти "дзен" манджа с грозде и "отсъстващи сакури". А може би натоварвам тези няколко реда с прекалено много смисъл, все пак ги написах за пет минути. Усмивка.
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Ребро над сърцето 🇧🇬
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
