18 abr 2025, 9:50

Духът ми в хода си необратим

462 6 10

Не бих могъл да бъда херувим,

но бди над тебе моята любов.

Духът ми в хода си необратим

обича те пламтящо чистослов.

 

През бурите прелитам като миг

отново за да видя знак любим.

Съзирайки прекрасния ти лик

е изгрев топъл, светло сътворим.

 

Усмивката ти да почувствам свежа

ведно със взора благ е чуден пик.

Импулсите туптящи на копнежа

са дар от утрото на бог мистик.

 

Очите ти омайват ми сърцето

и то докосва рая на небето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...