18 апр. 2025 г., 09:50

Духът ми в хода си необратим

469 6 10

Не бих могъл да бъда херувим,

но бди над тебе моята любов.

Духът ми в хода си необратим

обича те пламтящо чистослов.

 

През бурите прелитам като миг

отново за да видя знак любим.

Съзирайки прекрасния ти лик

е изгрев топъл, светло сътворим.

 

Усмивката ти да почувствам свежа

ведно със взора благ е чуден пик.

Импулсите туптящи на копнежа

са дар от утрото на бог мистик.

 

Очите ти омайват ми сърцето

и то докосва рая на небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...