18 апр. 2025 г., 09:50

Духът ми в хода си необратим

489 6 10

Не бих могъл да бъда херувим,

но бди над тебе моята любов.

Духът ми в хода си необратим

обича те пламтящо чистослов.

 

През бурите прелитам като миг

отново за да видя знак любим.

Съзирайки прекрасния ти лик

е изгрев топъл, светло сътворим.

 

Усмивката ти да почувствам свежа

ведно със взора благ е чуден пик.

Импулсите туптящи на копнежа

са дар от утрото на бог мистик.

 

Очите ти омайват ми сърцето

и то докосва рая на небето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...