Не бих могъл да бъда херувим,
но бди над тебе моята любов.
Духът ми в хода си необратим
обича те пламтящо чистослов.
През бурите прелитам като миг
отново за да видя знак любим.
Съзирайки прекрасния ти лик
е изгрев топъл, светло сътворим.
Усмивката ти да почувствам свежа
ведно със взора благ е чуден пик.
Импулсите туптящи на копнежа
са дар от утрото на бог мистик.
Очите ти омайват ми сърцето
и то докосва рая на небето.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
