18.04.2025 г., 9:50

Духът ми в хода си необратим

486 6 10

Не бих могъл да бъда херувим,

но бди над тебе моята любов.

Духът ми в хода си необратим

обича те пламтящо чистослов.

 

През бурите прелитам като миг

отново за да видя знак любим.

Съзирайки прекрасния ти лик

е изгрев топъл, светло сътворим.

 

Усмивката ти да почувствам свежа

ведно със взора благ е чуден пик.

Импулсите туптящи на копнежа

са дар от утрото на бог мистик.

 

Очите ти омайват ми сърцето

и то докосва рая на небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....