18.04.2025 г., 9:50

Духът ми в хода си необратим

460 6 10

Не бих могъл да бъда херувим,

но бди над тебе моята любов.

Духът ми в хода си необратим

обича те пламтящо чистослов.

 

През бурите прелитам като миг

отново за да видя знак любим.

Съзирайки прекрасния ти лик

е изгрев топъл, светло сътворим.

 

Усмивката ти да почувствам свежа

ведно със взора благ е чуден пик.

Импулсите туптящи на копнежа

са дар от утрото на бог мистик.

 

Очите ти омайват ми сърцето

и то докосва рая на небето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...