2 abr 2017, 9:24  

Духът ми винаги към тебе ще пътува

  Poesía
1.1K 9 18

От взиране очите ми се насълзяват
и често губя силуета ти във мрака...
Не помня  колко време пътят продължава,
но сигурен съм - някъде напред ме чакаш!

И неотклонно ден след ден  към теб се движа!
Към теб - мираж в пустиня и мечта безумна,
презрял отдавна дребните си земни грижи,
отхвърлил гневно всички доводи разумни!

Очите ми от взиране са вече мъртви
и слепешком дори те следвам в тъмнината.
Болезнен стон от мене се откъртва,
но жива е надеждата ми във душата.

 

И знам, че даже взрив космичен да изригне

духът ми винаги към тебе ще пътува!...

Любов бленувана, дори и да не стигна,

за пътя ми към теб  животът ще си струва!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...