Духът ми винаги към тебе ще пътува
От взиране очите ми се насълзяват
и често губя силуета ти във мрака...
Не помня колко време пътят продължава,
но сигурен съм - някъде напред ме чакаш!
И неотклонно ден след ден към теб се движа!
Към теб - мираж в пустиня и мечта безумна,
презрял отдавна дребните си земни грижи,
отхвърлил гневно всички доводи разумни!
Очите ми от взиране са вече мъртви
и слепешком дори те следвам в тъмнината.
Болезнен стон от мене се откъртва,
но жива е надеждата ми във душата.
И знам, че даже взрив космичен да изригне
духът ми винаги към тебе ще пътува!...
Любов бленувана, дори и да не стигна,
за пътя ми към теб животът ще си струва!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
