Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
Apr 2, 2017, 9:24 AM  

Духът ми винаги към тебе ще пътува

  Poetry
1.1K 9 18

От взиране очите ми се насълзяват
и често губя силуета ти във мрака...
Не помня  колко време пътят продължава,
но сигурен съм - някъде напред ме чакаш!

И неотклонно ден след ден  към теб се движа!
Към теб - мираж в пустиня и мечта безумна,
презрял отдавна дребните си земни грижи,
отхвърлил гневно всички доводи разумни!

Очите ми от взиране са вече мъртви
и слепешком дори те следвам в тъмнината.
Болезнен стон от мене се откъртва,
но жива е надеждата ми във душата.

 

И знам, че даже взрив космичен да изригне

духът ми винаги към тебе ще пътува!...

Любов бленувана, дори и да не стигна,

за пътя ми към теб  животът ще си струва!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0