9 jun 2008, 20:03

Дупки

1.1K 0 12





Геврек и донат

 

спорили за дупките си:

 

   - Моята е по-голяма!

 

   - Моята по-кръгла!

 

   - Моята е пържена!

 

   - А моята варена!

 

„ХРУС...”

 

   - Ха, ха, ти нямаш вече дупка,

 

     защото си нахапан!

 

„МЛЯС...”

 

   - Хи, хи, ти нямаш също вече! -

 

 гевречето отрече.

 

Дупките загиващи,

 

с неприкрито изненадан

 

и ужасено непримирим,

 

писклив двуглас

 

отчаяно им промълвили:

 

   - А бяхме толкова надути,

 

     оформено по-важни,

 

     от консистенцията на продукта...

 

   - Дупките сме нещото,

 

    което ви издува,

 

    самочувствие ви дава

 

    да се пъчите в забрава

 

    и като балон изчезва,

 

    когато кръцнат ви със зъби

 

    като за проверка

 

    на златото в монета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАР.

за тези

които не чувствуват

въздуха в себе си

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...