9 июн. 2008 г., 20:03

Дупки

1.1K 0 12





Геврек и донат

 

спорили за дупките си:

 

   - Моята е по-голяма!

 

   - Моята по-кръгла!

 

   - Моята е пържена!

 

   - А моята варена!

 

„ХРУС...”

 

   - Ха, ха, ти нямаш вече дупка,

 

     защото си нахапан!

 

„МЛЯС...”

 

   - Хи, хи, ти нямаш също вече! -

 

 гевречето отрече.

 

Дупките загиващи,

 

с неприкрито изненадан

 

и ужасено непримирим,

 

писклив двуглас

 

отчаяно им промълвили:

 

   - А бяхме толкова надути,

 

     оформено по-важни,

 

     от консистенцията на продукта...

 

   - Дупките сме нещото,

 

    което ви издува,

 

    самочувствие ви дава

 

    да се пъчите в забрава

 

    и като балон изчезва,

 

    когато кръцнат ви със зъби

 

    като за проверка

 

    на златото в монета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАР.

за тези

които не чувствуват

въздуха в себе си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...