Дупки
Геврек и донат
спорили за дупките си:
- Моята е по-голяма!
- Моята по-кръгла!
- Моята е пържена!
- А моята варена!
„ХРУС...”
- Ха, ха, ти нямаш вече дупка,
защото си нахапан!
„МЛЯС...”
- Хи, хи, ти нямаш също вече! -
гевречето отрече.
Дупките загиващи,
с неприкрито изненадан
и ужасено непримирим,
писклив двуглас
отчаяно им промълвили:
- А бяхме толкова надути,
оформено по-важни,
от консистенцията на продукта...
- Дупките сме нещото,
което ви издува,
самочувствие ви дава
да се пъчите в забрава
и като балон изчезва,
когато кръцнат ви със зъби
като за проверка
на златото в монета.
ЧАР.
за тези
които не чувствуват
въздуха в себе си
© Чавдар Кунчев All rights reserved.
Колко си е вярно!
