1 jul 2005, 19:38

Душа

  Poesía
1.1K 0 4
 

Открита, спонтанна, първична

е мойта душа поетична.

 

Тя носи със себе си сила

която със нежност на свила

докосва се с трепет до листа

със свойта магия лъчиста.

 

Тя има енергия жива,

която злото убива

и пламва във огън когато

я  парне горещото лято.

 

Тя пази  във себе си дните

които сънува в мечтите

и тихо угасва в нощта

когато заспива света.

 

Тя буди се сутрин във мен,

пленена от новия ден

и двете със нея творим

уловили мига си любим.

 

Красива, добра, романтична

е мойта душа поетична.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Супер
  • много е сладко. само на едно място не се е получило както трябва:
    Тя има енергия жива,
    която злото убива
    принципно 1 сричка по-малко не е фатално, но на фона на останалата част изпъква...
  • Добро е...много
  • Много е добро имаш талант

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...