Jul 1, 2005, 7:38 PM

Душа

  Poetry
1.1K 0 4
 

Открита, спонтанна, първична

е мойта душа поетична.

 

Тя носи със себе си сила

която със нежност на свила

докосва се с трепет до листа

със свойта магия лъчиста.

 

Тя има енергия жива,

която злото убива

и пламва във огън когато

я  парне горещото лято.

 

Тя пази  във себе си дните

които сънува в мечтите

и тихо угасва в нощта

когато заспива света.

 

Тя буди се сутрин във мен,

пленена от новия ден

и двете със нея творим

уловили мига си любим.

 

Красива, добра, романтична

е мойта душа поетична.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Дянкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Супер
  • много е сладко. само на едно място не се е получило както трябва:
    Тя има енергия жива,
    която злото убива
    принципно 1 сричка по-малко не е фатално, но на фона на останалата част изпъква...
  • Добро е...много
  • Много е добро имаш талант

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...