1 июл. 2005 г., 19:38

Душа

1.1K 0 4
 

Открита, спонтанна, първична

е мойта душа поетична.

 

Тя носи със себе си сила

която със нежност на свила

докосва се с трепет до листа

със свойта магия лъчиста.

 

Тя има енергия жива,

която злото убива

и пламва във огън когато

я  парне горещото лято.

 

Тя пази  във себе си дните

които сънува в мечтите

и тихо угасва в нощта

когато заспива света.

 

Тя буди се сутрин във мен,

пленена от новия ден

и двете със нея творим

уловили мига си любим.

 

Красива, добра, романтична

е мойта душа поетична.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер
  • много е сладко. само на едно място не се е получило както трябва:
    Тя има енергия жива,
    която злото убива
    принципно 1 сричка по-малко не е фатално, но на фона на останалата част изпъква...
  • Добро е...много
  • Много е добро имаш талант

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...