8 jun 2023, 15:56

Душа на Воин

  Poesía » Otra
955 8 14

Съблякъл ризницата си на воин,

без меч, останал само по душа,

спечелил битки с чужди и със свои,

най- важната изгубил – със смъртта.

На ръката с гривна златна прикован

към свят враждебен, непокорен, сив.

От светло Божество сега избран,

да ходи сам по пътя си трънлив.

Да бъде воин силен, смел и пръв

сред същества тъй странни, зли

и в надпревара да пролее кръв

с врага си неизвестен…Все да бди!

 

Далеч, на чужда някоя планета

мечтата за семейството си гони.

Сред непознатото се лута клета,

останала сама – Душа на Воин.

 

04.06.2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Злати, Дени, благодаря ви!
  • Невероятно! < 3
  • Харесва ми, Скити! Поздравления за душата на твоя воин!
  • Благодаря ти, Сенилга! За прочита и за превода, много ме зарадва!
    Влади, благодаря, че беше тук!
    Имайте хубав и усмихнат ден!
  • Стилът на фантазията и живописта и прекрасно стихотворение. Фрагментарен превод на украински.

    "Далеч, на чужда някоя планета
    мечтата за семейството си гони.
    Сред непознатото се лута клета,
    останала сама – Душа на Воин."

    Далеко, на якійсь чужій планеті
    мрія стати рідним геть відкинута.
    Серед невідомого блукає наче месник,
    Воїна Душа покинута.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...