8.06.2023 г., 15:56

Душа на Воин

963 8 14

Съблякъл ризницата си на воин,

без меч, останал само по душа,

спечелил битки с чужди и със свои,

най- важната изгубил – със смъртта.

На ръката с гривна златна прикован

към свят враждебен, непокорен, сив.

От светло Божество сега избран,

да ходи сам по пътя си трънлив.

Да бъде воин силен, смел и пръв

сред същества тъй странни, зли

и в надпревара да пролее кръв

с врага си неизвестен…Все да бди!

 

Далеч, на чужда някоя планета

мечтата за семейството си гони.

Сред непознатото се лута клета,

останала сама – Душа на Воин.

 

04.06.2023

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Злати, Дени, благодаря ви!
  • Невероятно! < 3
  • Харесва ми, Скити! Поздравления за душата на твоя воин!
  • Благодаря ти, Сенилга! За прочита и за превода, много ме зарадва!
    Влади, благодаря, че беше тук!
    Имайте хубав и усмихнат ден!
  • Стилът на фантазията и живописта и прекрасно стихотворение. Фрагментарен превод на украински.

    "Далеч, на чужда някоя планета
    мечтата за семейството си гони.
    Сред непознатото се лута клета,
    останала сама – Душа на Воин."

    Далеко, на якійсь чужій планеті
    мрія стати рідним геть відкинута.
    Серед невідомого блукає наче месник,
    Воїна Душа покинута.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...