byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
28 mar 2008, 17:29

Душата ми е свещ 

  Poesía » Otra
5.0 / 6
747 0 10
Безкористно проплакаха камбаните.
(Усмихвам се, наужким, че съм жива.)
Душата ми е свещ, сърцето - паметник.
Отивам си. От гордост си отивам...
И църквата остана без икони.
(Светците нямат нужда от обичане.)
Неведнъж до болка им се молех,
одрязаха крилата ми като на птиче.
Единствена е силата в гърдите.
(Щом толкова го искаш, можеш!)
И звери се небето като хищник,
скрило огъня в небесното си ложе. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »