Душата ми е свещ
Безкористно проплакаха камбаните.
(Усмихвам се, наужким, че съм жива.)
Душата ми е свещ, сърцето - паметник.
Отивам си. От гордост си отивам...
И църквата остана без икони.
(Светците нямат нужда от обичане.)
Неведнъж до болка им се молех,
одрязаха крилата ми като на птиче.
Единствена е силата в гърдите.
(Щом толкова го искаш, можеш!)
И звери се небето като хищник,
скрило огъня в небесното си ложе.
Безкористно проплакаха камбаните.
(Усмихвам се наужким, че съм жива.)
Душата ми е свещ, сърцето - паметник,
а аз умирам. По мъничко умирам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
