byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
28.03.2008 г., 17:29 ч.

Душата ми е свещ 

  Поезия » Друга
700 0 10

Безкористно проплакаха камбаните.

(Усмихвам се, наужким, че съм жива.)

Душата ми е свещ, сърцето - паметник.

Отивам си. От гордост си отивам...

 

И църквата остана без икони.

(Светците нямат нужда от обичане.)

Неведнъж до болка им се молех,

одрязаха крилата ми като на птиче.

 

Единствена е силата в гърдите.

(Щом толкова го искаш, можеш!)

И звери се небето като хищник,

скрило огъня в небесното си ложе.

 

Безкористно проплакаха камбаните.

(Усмихвам се наужким, че съм жива.)

Душата ми е свещ, сърцето - паметник,

а аз умирам. По мъничко умирам.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??