Mar 28, 2008, 5:29 PM

Душата ми е свещ 

  Poetry » Other
745 0 10
Безкористно проплакаха камбаните.
(Усмихвам се, наужким, че съм жива.)
Душата ми е свещ, сърцето - паметник.
Отивам си. От гордост си отивам...
И църквата остана без икони.
(Светците нямат нужда от обичане.)
Неведнъж до болка им се молех,
одрязаха крилата ми като на птиче.
Единствена е силата в гърдите.
(Щом толкова го искаш, можеш!)
И звери се небето като хищник,
скрило огъня в небесното си ложе. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??