Душата ми е въглен

4 feb 2012, 0:10

Poesía

638 0 6

Душата ми е суха пепел
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем
тъжни тонове реди,
едва ли то с гласеца си немощен
въглена ще разгори.
И вятър напорист да духа
от смълчаните гори,
въгленът скрит ще си остане
за твоите невиждащи очи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата ми е въглен

Искате да прочетете повече?

Propuestas