Душата ми е въглен
Душата ми е суха пепел
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем
тъжни тонове реди,
едва ли то с гласеца си немощен
въглена ще разгори.
И вятър напорист да духа
от смълчаните гори,
въгленът скрит ще си остане
за твоите невиждащи очи.
Как искам в пламъче да се превърне,
после в буен огън да гори.
Душите ни изстинали да стопли,
любовта ни пак да се роди.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
