M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
4 feb 2012, 0:10

Душата ми е въглен 

  Poesía
591 0 6

Душата ми е суха пепел

и въглен в нея не гори,

от ранно утро до късна вечер

все студен лежи, лежи.

 

Щурчето под прозореца ми нощем

тъжни тонове реди,

едва ли то с гласеца си немощен

въглена ще разгори.

 

И вятър напорист да духа

от смълчаните гори,

въгленът скрит ще си остане

за твоите невиждащи очи.

 

Как искам в пламъче да се превърне,

после в буен огън да гори.

Душите ни изстинали да стопли,

любовта ни пак да се роди.

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уважаема Миночка,ценя Вашето мнение,чета Вашите стихове,които ми харесват много.И аз обичам лириката.Докосвайки се до нея човек излива душата си тъй-чуствителна,тъй-нежна,за да не забрави,че тази любов е силата,която ни кара да се чувстваме силни и горди в любовта.Но какво по-хубаво от това е да обичаш и раздаваш около себе си любов,въпреки че понякога дори и малко изтинала.Но тя пак ще дойде със своя блясък за да накара "душите ни" да не страдат,а да се радват.Хареса ми-успех!
  • Поздрав, Мина! Харесах!
  • !!!
  • Любовта ВИ пак ще се роди! Има ли въглен, ще пламне и огън. Поздрави и от мен!
  • Много хубаво стихотворение!Поздрав Минка!
  • Прекрасно! Поздрав сърдечен, Минка!
Propuestas
: ??:??