Душата ми е въглен
Душата ми е суха пепел
и въглен в нея не гори,
от ранно утро до късна вечер
все студен лежи, лежи.
Щурчето под прозореца ми нощем
тъжни тонове реди,
едва ли то с гласеца си немощен
въглена ще разгори.
И вятър напорист да духа
от смълчаните гори,
въгленът скрит ще си остане
за твоите невиждащи очи.
Как искам в пламъче да се превърне,
после в буен огън да гори.
Душите ни изстинали да стопли,
любовта ни пак да се роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
